До скоро процесът на стареене се смяташе за неизбежен упадък, който се харектаризираше със натрупването на увредени клетъчни компоненти. Има форми на живот, които се противопоставят на стареенето, чрез постигане на нещо като летаргично състояние, като костилкови фурми открити по време на археологически разкопки, които поникват след хиляди години или бактериални спори жизненоспособни след десетки милиони години обвити в кехлибар. Не е необходимо да се търсят екзотични примери за да се демонстрира, че може да съществува разлика между биологичното стареене и хронологичното стареене. Има клинични случаи в които часовникът на стареенето не само бива спрян, но и активно върнат назад.
Това се нарича епигенетика. Епигенетика буквално означава над генетика и добавя допълнително ниво на информация върху ДНК. Тя е тази, която включва и изключва гените.
Епигенетиката позволява на организмите да се приспособяват по бързо към променящите се условия на околната среда. Може да са необходими векове за да настъпят големи промени в генетичния код, но гените, които вече имаме могат да бъдат включвани и изключвани. Това е нещо хубаво и означава, че нашата ДНК не е нашата съдба. Независимо от семейната ни анамнеза, изборите в начина на живот, които правим, може активно да включат или изключат някои от гените ни, което да окаже влияние не само на нас лично, но и на нашите деца, а дори и на нашите внуци.
В проучването “Моделиране на генната експресия чрез интервенция посредством храненето и начин на живот” (GEMINAL), доктор Дийн Орниш и колегите му взели тъканни биопсии преди и след като участниците предприели промени в начина им на живот в продължение на 3 месеца, включващи хранителен режим основан на непреработени растителни храни. Били отбелязани благоприятни промени в генната експресия за 500 различни гени. Експресията на предпазващи от болести гени се засилила, онкогените, които стимулират рака били потиснати. Независимо гените, които сме наследили от нашите родители, ние можем да повлияем как нашите гени въздействат върху нашето здраве посредством храната, която консумираме и начина ни на живот. Това е силата на епигенетиката. Една и съща днк, но с различни резултати.
Най-яркият пример за епигенитичния ефект на хранителния режим върху продължителноста на на живота е свързан с медоносната пчела. Пчелите майки и пчелите работнички са генетично еднакви, но майките може да живеят 3 години и да снасят над 2000 яйца на ден, докато пчелите работнички живеят само 3 седмици и са стерилни. Как е възможно това, след като са генетично еднакви? Те имат различен хранителен режим. Когато пчелата майка на кошера започне да умира, пчелите кърмачки избират една ларва и започват да я хранят със специално вещество наречено пчелно млечице. Пчелите работнички получават само смес от мед и прашец, наречена пчелна питка. Когато избраната ларва изяде пчелното млечице, ензимът който е заглушавал експресиите на майчинските гени се изключва и се ражда нова пчела майка. Пчелата майка има същите гени като пчелите работнички но заради храната, която е яла се експресират различни гени и това води до драматични промени в нейния живот и продължителността му. Пчелата майка живее 50 пъти повече благодарение на епигенетиката.
Подобно на тези процеси, все повече изследвания показват, че определени комбинации от растителни фитонутриенти, антиоксиданти и противовъзпалителни съединения могат да подпомагат благоприятни епигенетични промени при хората. Именно затова много специалисти по дълголетие насърчават ежедневната консумация на богати на микроелементи зелени храни. В този контекст използването на продукти като Nucleo Greens, които комбинират няколко групи растителни съставки, подпомагащи клетъчната устойчивост, антиоксидантната защита и нормалните процеси на клетъчна регулация. Това е само един пример как хранителни фактори могат деликатно да влияят върху епигенетичните механизми.